Новите форми на заетост бяха обсъдени от Тематичната работна група на ОПРЧР и ОП „Храни“ 2021-2027

Новите форми на труд бяха обсъдени от членовете на Тематичната работна група за разработване на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане за програмния период 2021-2027 г. „Новите форми на заетост са от особена важност и трябва да се съобразим със съществуването им“, подчерта заместник-министърът на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на ОПРЧР Зорница Русинова. Тя уточни, че ОПРЧР е включила конкретни текстове в Концепцията на програмата за новия програмен период, свързани с обучения за придобиване на ключови компетентности, дигитални и преносими умения, чиято цел е по-лесно адаптиране на работната сила към новите форми на заетост. Очаква се по-голяма яснота за предложението на Европейската комисия за социална закрила на работещите в тези форми на труд. Тепърва ще бъдат изготвяни анализи и регулиране на новите форми на заетост.

По време на заседанието бе представено проучване на Балканския институт по труда и социалната политика, проведено в пет европейски държави. В него са обхванати девет нови форми на труд, сред които случайна работа, мобилна и съвместна заетост, споделяне на служители и на работно място, работа на онлайн платформа, чрез ваучери, по портфолио и временно/срочно управление. Йордан Димитров от Балканския институт подчерта, че новите форми на заетост не бива да заменят традиционните. Те са породени от потребността за по-голяма гъвкавост от страна на работодателите и работниците и по-широко използване на иновативни информационни и комуникационни технологии. Упражняването им е с трудови и граждански договори, но част от заетостта е в „сивата икономика“. Една от препоръките на Балканския институт е осигуряване на социална защита за работниците и служителите. Негативни последици при участието в нови форми на заетост са отчетени за младите хора, жените и хората с мигрантски произход.

Работодателите, участвали в проучването, са заявили необходимост от законодателна регулация на новите форми на труд. Отчетена е нуждата от съгласие между заинтересованите страни с цел по-добра организация. Работодателите са мотивирани от прилагането на новите форми на труд заради достъпа до повече човешки ресурси, по-рационалното им използване и достъп до по-специфични умения. Работодателите спестяват разходи за труд и работно място, а организацията на труда е по-добра. Като недостатъци са отчетени липсващите регулации, по-високите рискове от липса на лоялност на наетите, невъзможност да се разполага с работното време на служителите в извънредни ситуации. Отчетен е и рискът при инвестиции в развитието на човешките ресурси и по-малкото познаване на капацитета и уменията на служителите.

От своя страна служителите са мотивирани да се включват в новите форми на заетост най-вече заради възможностите да разполагат с повече свободно време, сами да избират работата си и да увеличат доходите си. Според работниците атрактивни са и възможностите за по-добра организация на труда и гаранциите за професионален успех. Основните спънки за включване в новите форми на заетост са липсващите правила, рисковете за заплатата и осигуряването, нерегулираните условия на труд и негарантираната заетост. Отчетена е опасността от социална и професионална изолация и ограничените възможности за кариерно развитие. Специфичната група на самонаетите имат най-големи шансове за развитие чрез работата по портфолио. Най-слабо позната е работата чрез ваучери и съвместна заетост.

Новите форми на труд като реалност съществуват и предстои частично да се регулират на европейско и национално ниво. Те ще намерят отражение и в мерките и дейностите по ОПРЧР.

На заседанието подробно бяха обсъдени предложения на институции и социално-икономически партньори, свързани с пазара на труда, валидирането на знания и умения, дигитални умения на работната ръка, както и готовността на държавата за преход към дигитална икономика. По време на дискусията бяха обсъдени и проблемите на уязвимите групи и лицата извън пазара на труда. Членовете на Тематичната работна група се обединиха около мнението, че е важно взаимодействието на Оперативната програма за храни и основно материално стимулиране и мерките за социално включване по ОПРЧР, както и възможните мерки, свързани с ранното детско развитие.

 

Оперативна програма Развитие на човешките ресурси
Повторна покана за избор на юридически организаци с нестопанска цел за общественополезна дейност за участие в тематична работна група за разработване на НОВАТА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ И НА НОВАТА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА ХРАНИ И/ИЛИ ОСНОВНО МАТЕРИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА ПРОГРАМНИЯ ПЕРИОД 2021-2027 Г.

Във връзка със стартиралата подготовка за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете на Европейския …

Оперативна програма Развитие на човешките ресурси
Покана за избор на юридически организации с нестопанска цел за общественополезна дейност за участие в тематична работна група за разработването на НОВАТА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ И НА НОВАТА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА ХРАНИ И/ИЛИ ОСНОВНО МАТЕРИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА ПРОГРАМНИЯ ПЕРИОД 2021-2027 г.

Във връзка със стартиралата подготовка за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете на Европейския …