Повишаване на дигиталната грамотност и повече възможности за дистанционни обучения очакват българите от цифровата трансформация на Европейския съюз. Това показват данните от анкетно проучване сред българските граждани, проведено по време на събитията от кампанията „Влез в мрежата“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която е част от Конференцията за бъдещето на Европа.
Общо 62.8% от анкетираните са отбелязали, че очакват дигитализацията да подобри работата им с повишаване на дигиталната грамотност, а 43.1 на сто разчитат на повече възможности за дистанционни онлайн обучения. Българите очакват дигитализацията да предостави повече възможности за самостоятелно учене, но и по-достъпни указания за ползване на интернет от възрастните потребители. Сред интересните предложения на анкетираните е дигитализация на културното наследство на ЕС и улесняване достъпа до научни постижения и обмяна на ноу-хау. Електронните лични досиета с информация за трудов опит и здравен статус са важни за 39.7% от анкетираните. За 23.8% от тях дигитализацията ще окаже положително влияние върху работата им чрез роботизиране на някои производствени процеси.
Сред предложенията на българските граждани е и създаването на единна база данни в интернет пространството, до която да има свободен достъп от всеки европейски гражданин. По-младите участници в анкетата очакват да бъде изградена и база данни на доброволците в ЕС. Анкетираните признават, че дигитализацията ще им спести време на работното място и ще доведе до по-висока производителност.
Мнението си по темата „Дигитална трансформация“ изразиха 2 117 български граждани от различни градове в България. Опитът си споделиха и сънародници, които от години живеят в Шотландия, Германия, Франция, Испания, Кипър, Португалия и дори Дубай. Най-голям е процентът на анкетираните до 29 г. – 39.96%, следвани от хората на възраст от 30 до 45 г. (32.88%), от 46 до 54 г. (13.13%), възрастните от 55 до 64 г. (8.5%). Възрастните над 65-годишна възраст, които са изразили мнението си за бъдещето на Европа в дигиталната ера, са 5,57% от всички анкетирани или 118 души. Най-възрастният българин, участвал в проучването, е на 92 години. Дамите са били по-активни в попълването на анкети – 61.1% от участниците са жени, а 36.9% са мъже. Близо половината от анкетираните са с висше образование (46.9%), следвани от хората със средно образование (27.4%) и учениците и студентите (25.6%).
Повече от половината анкетирани (56.3%) асоциират дигитализацията на ЕС с гарантирането на по-добра електронна и онлайн защита. Общо 48.3% от българските граждани очакват повече електронни административни услуги, а за 44 на сто дигитализацията трябва да осигури повече безплатен интернет за потребителите. За 19.8% от българите изкуственият интелект трябва да бъде използван за повече услуги. Според 37.7% от анкетираните всеки сам трябва да може да контролира достъпа до личните си данни в интернет.
Общо 91.4% от анкетираните споделят, че всеки ден влизат в интернет. Едва 2.7 на сто от българите ползват интернет 2-3 пъти седмично, а 3.5 на сто споделят, че рядко разчитат на глобалното пространство. В същото време 2.4% от анкетираните споделят, че изобщо не могат да работят на компютър. Най-честата причина за влизане в интернет е забавлението (социални мрежи, игри, гледане на телевизия и др.) – този отговор са отбелязали 77.2% от анкетираните. 54.5 на сто споделят, че ползват интернет за работа, а 50.7% – за образование. Висок е и процентът на българите, които редовно ползват онлайн услуги – 47.2%, и пазаруват в интернет (50.4%).
Общо 52.7% от анкетираните споделят, че плащат сметките си за ток, парно, вода, телефон и интернет в глобалното пространство. Сред популярните онлайн административни услуги са подаване на данъчна декларация (26%) и проверка на социални и здравни осигуровки (41.3%). Част от българските граждани, които са кандидатствали по мерките в подкрепа на бизнеса в условията на пандемия, са подали документите си онлайн – 12.8%. Едва 2.5 на сто от нуждаещите се са се свързали онлайн с екипите на „Патронажна грижа“, които в COVID-пандемията осигуряваха ежедневна доставка на храни, лекарства и продукти от първа необходимост на възрастни, хора с увреждания или поставени под карантина. В същото време голям остава процентът на анкетираните, които споделят, че никога не са ползвали онлайн услуги – 31.4 на сто от анкетираните. Висок е и процентът на българите, които признават, че не знаят правата си в интернет – 26.9%, а 73.1% са убедени, че знаят как да защитят личните си данни в глобалното пространство.
